Младите лекари: Трудният път до успеха на д-р Симона Камберова

Младите лекари: Трудният път до успеха на д-р Симона Камберова

Всички казват, че в чужбина е трудно. Не, трудното е да останеш в България. Да имаш психиката, търпението и желанието да се справиш в всички трудности и да се реализираш тук, казва д-р Симона Камберова.

Тя е специализант по дерматология и венерология в УМБАЛ „Св. Георги” и младши лекар в частна клиника. “Медикус Алфа”. Въпреки че е само на 30 години, вече има натрупан стаж и в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон”, в естетичен център в Пловдив и в медицински център в Стамболийски. Работила е и в COVID отделение на УМБАЛ „Св. Георги”, База 1. Минава през множество трудности и се налага да съчетава по няколко работни места едновременно, но никога не се отказва от своята цел – да стане един от най-добрите специалисти по дерматология и венерология.

Д-р Камберова споделя, че още като ученичка мечтаела да помага на хората. В семейството й няма нито един здравен работник и родителите й били против да тръгва по трудния път на медицината. Тя обаче била категорична. И тъй като семейството нямало възможност да плаща за частни уроци, тя се подготвила сама за кандидатстудентските изпити. Изкарала хубава оценка по биология, но по химия – не успяла. И не била приета. Вместо да се отчая, тя взима решение да замине в Лондон да работи при свои близки и да спести пари, с които да си плати уроците

Леля ми има фирма за чистачки там. Не ме е срам да работя каквато и да е работа. Започнах да чистя къщи. В началото беше странно и непознато, но след това ми хареса. Свикнах с тертипа на англичаните, с английския, спестявах пари. Може да ви прозвучи смешно, но чистех много богаташки къщи. Виждах как хората по цял ден работят, дават всичко от себе си и може би това допълнително ме амбицира да работя повече и да се върна в България. Казах си, че щом те могат да го правят, и аз мога”, споделя младата жена.

След година се връща в България, намира си частен учител, подготвя се и е приета втора по успех в Медицински университет – Пловдив.

Медицината е много интересна. Трудна е, но не съжалявам за избора си”, категорична е тя.

Още в четвърти курс й се налага да започне работа като медицински секретар в МБАЛ „Св. Пантелеймон”, за да може да помага на родителите си. Там изпълнявала работата на медицинска сестра и това й помогнала да научи много. „Ние, медиците, в началото учим теория, но на практика не знаем прости неща като това как да сложим един абокат например. Там ме научиха на всичко”, споделя медикът.

През 2017 г. се дипломира и решава да потърси работа като лекар. Има добър успех и огромно желание да се развива, но се оказва, че само това не стига. „Първо започнах с държавните болници. Там ми искаха стаж, който нямаше как да представя. След това реших да пробвам с частните. Още в първата ме приеха да разговарям с директора. Обяснявам му, че имам нужда от работа. А той ме попита на ушенце: Колежке, вас кой ви изпраща? Аз му отговарям: Никой, сама идвам. А той: Ами не става така работата. В този момент аз осъзнах, че в България работата не става така и си спомних думите на баща ми, че ще бъде много трудно”, споделя д-р Камберова.

Следват няколко месеца на отчаяние, след което успява да се съвземе и отново се връща в МБАЛ „Св. Пантелеймон”, но вече като лекар в Спешното отделение. Отчита, че точно Спешното е най-голямата школа за всеки млад кадър, защото там виждаш всичко. Сблъсква се и с комични ситуации, и с трагични.  

Имало е много случаи, когато линейката докарва полумъртъв човек, за когото нищо не можеш да направиш. В началото ми беше много зле, тъй като именно дежурният лекар трябва да съобщи на чакащите отвън близки. Спомням си първия път, когато трябваше да съобщя на едно момче, че майка му е починала. Жената направи масивен инфаркт. Когато излязох навън, преди да отворя устата си, започнах да плача. Не мога да обясня колко голяма е мъката”, спомня си младият медик.

Точно в Спешното обаче за първи път разбира, че не е допуснала грешка в избора си на професия и че е родена за тази работа.

Пациент дойде с бодежи в сърцето. Легна на кушетката, закачих му електродите на ЕКГ-то и в момента, в който погледнах към монитора, видях как той измъждява, сърцето му спира.Посиня, вените му бяха подути, излизаше му пяна от устата. В този момент аз бях сама в кабинета. Трябваше да се реагира много бързо. Тогава за първи път се учудих от себе си. Имах чувството, че съзнанието ми изключи. За секунди сложих на човека абокат, намерих адреналин, атропин – всичко, което може да свърши работи в тази ситуация. И човекът беше спасен”, казва д-р Симона Камберова.

Докато е в Спешното отделение, започва работа и в естетичен център в Пловдив като лекар. Прави консултации, занимава се с лазерна епилация, козметични процедури, филъри, ботокс. Всичко това много й харесва и решава, че ще специализира дерматология и венерология – една от най-желаните специалности, особено за жени.

Разговаря с проф. проф. д-р Христо Добрев от Катедрата по дерматология и венерология в Медицински университет. Налага се обаче да изчака една година, докато се отпусне място в Клиниката по дерматология и венерология в УМБАЛ „Св. Георги”. Тъй като специализацията се плаща, младият лекар не може да напусне останалите си работни места и така те стават три.

Две години по-късно сменя Спешното отделение с ново предизвикателство – клиника „Медикус Алфа”. Там работата й е свързани и със спешност, и с наблюдение на вътреболнични пациенти, диагностика, лечение. Тъй като посещава курсове в София и вече има опит в областта на дерматологията, практикува и в кожния кабинет. Също така получава предложение и от медицински център Стамболийски да замества своя колежка в майчинство.

Междувременно пандемията вече е в разгара си и лекари от всички лечебни заведения в Пловдив са изпращани да помагат в COVID отделенията. Д-р Камберова е разпределена в УМБАЛ „Св. Георги” в Клиниката по токсикология, където бяха разкрити легла за среднотежки пациенти.

Имам много познати, които не вярваха, че COVID-19 съществува, и точно те се разболяха. Доста тежко го прекараха, с много остатъчни промени. В отделението повечето пациенти бяха с пневмонии и останаха с доста увреждания на белия дроб. Това ще е една обеца на ухото и ще им създава проблеми занапред”, казва лекарят.

Най-тежко в отделението й било да работи по 12 часа с предпазния костюм. Разказва, че се опитвала да не яде и пие вода през целия ден, за да не се налага да ходи до тоалетната. Най-голямото й притеснение пък в този период било да не зарази съпруга си.  

Той няма нищо общо с медицината, собственик е на агенция за недвижими имоти. Не винаги разбира дълбоката ми отдаденост към медицината, но ме подкрепя. Имало е случаи, когато съм отсъствала от вкъщи по няколко дни, спала съм в болницата, но той ме подкрепяше напълно. Но аз чувствах, че не е честно спрямо него, не е честно спрямо семейството ми и спрямо мен самата. Защото се скапвах”, отчита д-р Камберова.

Точно в COVID отделението тя разбира най-щастливата новина – че е бременна. Но възниква и проблем. Откриват й глаукома, която се среща много рядко при млади хора. Оказва се, че не може да си накапва капки, защото те ще навредят на бебето. Но ако не го прави, се уврежда зрителният й нерв. Трябвало да избира – очите или бебето. В крайна сметка се подлага на рискова операция, за да може да изкара бременността си.  

Д-р Симона Камберова е и сред стипендиантите на фондация „Млади медици за България”.  „Зачудих се защо д-р Динко Младенов помага на младите хора, без да иска нещо в замяна. И стигнах до извода, че го прави, защото той самият е минал по този път. Знае в какво положение сме ние – млади, кадърни хора, които искаме да работим, да дадем нещо на тази държава. Искаме да останем тук, а държавата ни спъва. Но ще дойде момент, в който управниците ще съжаляват, че не са обръщали достатъчно внимание на медиците. Всички видяхме какво стана сега в пандемията с COVID-19. Осъзнахме колко са важни здравните работници. Мислех, че нещо ще се промени, но все още не виждам някакво развитие”, споделя тя.

Младият лекар вярва, че въпреки трудностите ще успее да се реализира успешно в професията. Мечтае да отвори собствен кабинет. Естетиката й харесва, но няма да остави и клиничната дерматология.

Естетиката е сладка специалност, но и самата клинична дерматология е много интересна. Всеки ми казва, че това е най-лесната специалност. Няма операции, няма тежки смени. Не е така. Всеки един човек има кожен проблем. Освен това повечето спешни ситуации с бебетата са свързани с кожен проблем, с алергичен проблем. Насекомите, които се забиват по тях. Анафилактичните шокове от различни алергени. Това ме грабна”, посочва младият лекар.

Относно естетичните процедури тя апелира всяка дама да не се страхува и да се разкрасява, но всичко да е с мярка.

Вече има много страшни картинки, много вманиачени хора. Жалкото е, че виждам момичета, дори под 18 години, да прекаляват. Мислят си, че това е животът. Откъсват се от следване, от мечти за професия, избират другия път – лесния. Според тях, “след като се тунинговаш, ще просперираш лесно”. Но външната опаковка е лъскава до определена възраст. След това остава само същността. Когато аз правя такива процедури, например поставяне на филър в устните, винаги съветвам моите пациентки да слагат по малко. Да започнем с половин ампула, за да може да свикне, да възприеме по-добре чуждото тяло. И след 20 дни да поставим другата половинка. Така разликата не е толкова фрапираща и се получава по-красиво”, съветва медикът.