Д-р Динко Младенов: В България има изключителни млади медици!


Д-р Динко Младенов е лекар с над 37 години стаж. Той е основател, управител и главен консултант на първата частна болница в град Пловдив – Медикус Алфа, както и един от основателите на Национално сдружение на частните болници (НСЧБ).

Движен от желанието си да намери решение на един от най-големите проблеми в българското здравеопазване, а именно изтичането на кадри зад граница, д-р Младенов основава фондация „Млади медици за България“ през месец юли 2020 година.

Как реши да следваш медицина и да станеш лекар?

Това бе мое решение от гимназията, когато интересът ми към биологията някак неусетно се пренасочи към медицината. В моя голям род аз съм единствен лекар, но пък получих силна подкрепа от родителите ми за решението да кандидатствам медицина.

Какво те мотивира да останеш да практикуваш в България?

Обичам България, такава каквато беше и такава каквато е сега, променяща се. Бях амбициран да стана водещ лекар тук, в страната си. В края на 80-те години на миналия век, когато вече понатрупах 6-7 години лекарска практика, си измислих мотото:

Ще си направя чужбината в България.

Тогава много лекари, медицински сестри, лаборанти и рехабилитатори работеха за доста повече пари в арабските страни.

През какви трудности премина за това?

Нямаше пречка, която да спре устрема и страстта ми да развия успешна самостоятелна лекарска практика. Нито коварната ракова болест на ларинкса през 1990 г., нито бруталната 63% годишна лихва, при която изтеглих кредит от българска банка, с който стартирах частната ми практика през 1992 г. Закупих съвсем нови и модерни за времето си ехограф, електрокардиограф и други, които в съчетание с моята професионална подготовка ме направиха конкурентен на най-добрите и търсен от хиляди пациенти.

Да, беше много, много трудно да удържа на тежките финансови задължения по кредита, както и други неизменни разходи. Успях да се справя с упорита, качествена и безотказна лекарска работа, 6 дни седмично по 10-12 часа.

“Никога няма да забравя Бъдни вечер през 1992 г., когато приключих с последните пациенти в 22 ч.”

След това по принципа на възходящата спирала естествено дойде продължението с клиника “Медикус Алфа”. Стартирах проекта през 1999 г., когато инвестиционните условия също бяха доста неблагоприятни. Лихвените проценти в кредитирането бяха „само“ 18-20% на годишна база. Отново къртовска работа, но вече с много повече отговорности и напрежение, защото имах и десетки служители, някои от които не бяха подготвени да отговорят на идеите и изискванията ми.

Как би коментирал обстановката в българските медицинските заведения?

Почти всички държавни и общински лечебни заведения функционират, макар и доста от тях да са в тежко кадрово, технологично и финансово състояние. Голяма грешка беше, че не се осъществи приватизация, което спря развитието на повечето лечебни заведения, а също така принуди предприемачите в тази сфера да създадат нови такива.

Отделно в съществуващите държавни и общински болници по незнайно какви правила се нароиха частни сектори?! Всичко това доведе до прекомерен брой лечебни заведения, дублиране на дейности, особено в университетските центрове и по-големите областни градове. Същевременно в по-отдалечените населени места, по-горе цитираните три проблема още повече се задълбочиха. Много са на ръба на фалита, а някои са в технически фалит, като периодично биват спасявани с финансова (понякога нерегламентирана) подкрепа от държавата и общините.

Неизменна е тенденцията частните лечебни заведения да се развиват все по-добре технологично и кадрово и да заемат все по-голям процент от медицинския пазар.

А за здравната система като цяло?

Здравната система е категорично недофинансирана. Ние сме държавата в ЕС с най-нисък процент здравен бюджет към БВП. Процентът здравно осигуряване от години е замръзнал на 8%, а медицинската дейност в България и в световен мащаб става все по-скъпа.

Здравният бюджет за тази година е 5,34 млрд лева. Управляващите изтъкват, че отново е повишен в сравнение с предната година, но те отлично знаят, че и това е недостатъчно. Бюджетът с тези числа ще бъде истински достатъчен, ако се смени валутата му от лева в евро. Друг голям проблем е, че в България се заделя в пъти по-висок от нормалния процент от здравния бюджет за медикаменти, консумативи и медицински изделия. Тук е ясен изводът за какво иде реч…

Въпрос на политическо решение е тези дисбаланси да се отстранят и да се осигурят оптимални финансови условия на здравната ни система. Това ще доведе до технологично обновление и ще създаде конкурентни условия медиците да работят и да се развиват на все по-високо професионално ниво в България.

Как се стигна до създаването на фондацията “Млади медици за България”?

Аз, като лекар с 37-годишна успешна практика, основател на една от първите частни клиники у нас, и други лечебни заведения в страната, винаги съм се стремял да подкрепям професионално, морално и финансово младите медици да продължат кариерата си в България. Тази дългогодишна моя нагласа намери своя естествен завършек в учредяването на фондация „Млади медици за България“. Заедно с моите съмишленици от Управителния съвет на фондацията, твърдо сме решени да развием дългогодишна дейност в посока спиране на обезкръвяването откъм кадри на здравната система.

Интересът на младите медици към фондацията расте стремглаво и това показва, че сме уцелили проблема в десетката. Представете си как биха могли да живеят млад лекар или медицинска сестра със заплата 700-900 лв. след данъци и удръжки. Или лекар да започне частна специализация, да работи безплатно като крепостен, да не знае кога свършва работното му време и за да оцелее финансово, му се налага да доработи още 100-120 часа на втори договор.

Като заключение системата казва на младите медици:

“Стягайте си куфарите и се махайте, вие нямате работа тук и ние нямаме нужда от вас.”

Това, разбира се, изобщо не е така, но безхаберието и некадърността на институциите са крещящи. Сега в COVID епидемията още повече лъсна безобразната от десетилетия кадрова политика в сектор Здравеопазване. Изобщо условията за развитие на младите медици са възмутителни и унизителни.

“А имаме изключителни млади медици! Чета им мотивационните писма и съм щастлив, че идват толкова разумни, ентусиазирани и решени да развият кариерата си в България млади медици.”

Какво постигнахме до този момент с Фондацията? И какво планирате занапред?

За близо половин година дейност фондация „Млади медици за България“ има:

  • 52 активни бенефициенти, получаващи финансова и професионална помощ с цел тяхното оставане и реализация в и за Република България.
  • Изплатили сме 44 000 лева финансова помощ на бенефициентите.
  • Дарения на обща стойност над 95 000 лева, събрани от над 12 юридически и 86 физически лица още преди стартирането на общонационална DMS кампания.
  • Два заснети промотиращи видеоклипа с ексклузивното участие на бенефициенти на фондацията.
  • Пълна прозрачност относно събраните пари и тяхното целево изразходване.

Планираме още 230 кандидати също да получават финансова помощ.

Очакваме утрояване сумата на даренията, за което имаме индикации от потенциални дарители.

Предстоят срещи с отговорните институции и работодателите в здравната система, съсловни организации и синдикати, на които да обсъдим проблемите на младите медици и да предложим и изискаме нормативни промени за разрешаването им.

В сайта на фондацията ще организираме открит онлайн форум, чрез който младите медици да обменят идеи, да планират мероприятия и активности, с които да катализират необходимите им промени.

Какви мерки трябва да се предприемат, за да запазим специалистите си в страната?

  • Двойно увеличение на сегашната стартова заплата на лекарите-специализанти.
  • Достъпна специализация по държавна поръчка на всички новозавършващи лекари.
  • Равнопоставеност на младите медици във всички аспекти (вкл. и финансови) на работния процес, както и заплащане на допълнителния и извънреден труд, с което ще се премахнат сега съществуващите огромни диспропорции в заплащането на лекарския труд.
  • Двойно увеличение на сегашната стартова заплата за специалистите по здравни грижи, лаборанти и рехабилитатори.
  • Здравната система и обществото да имат повече доверие и уважение към младите медици на България.