Младите лекари – Д-р Милена Гулинац: България може да даде бъдеще на един амбициозен човек


Докато много млади български медици търсят работа в Западна Европа и Щатите, една македонка избира да гради кариерата си у нас. Д-р Милена Гулинац е категорична, че въпреки всички трудности, България може да даде бъдеще на всеки млад и амбициозен човек. Веднага след завършване на гимназия в родината си тя се явява на кандидат-студентски изпити у нас. Приета е в София, но предпочита да завърши Медицински Университет – Пловдив, в който се дипломира с отличие, като първенец от своя випуск. След завършването тя се насочва към доскоро смятана за мъжка специалност – патология.

Днес д-р Гулинац има двойно гражданство – българско и македонско. Асистент е в Катедрата по обща и клинична патология на МУ-Пловдив. Началник Отделение по обща и клинична патология в МБАЛ – Асеновград. Работила е и към УМБАЛ „Св. Георги” и УМБАЛ „Каспела”. Тя е и един от първите одобрени кандидати, които получават месечна финансова помощ от фондация „Млади медици за България”, за да бъдат стимулирани да останат и да се развиват професионално  у нас.

Независимо дали е в голяма университетска болница или в по-малко лечебно заведение, изпълнява задълженията си с една и съща любов. Ежедневната й работа е свързана с диагностика на туморна и нетуморна патология на хирургично отстранени органи и тъкани (биопсични проби) и телесни течности (цитологични проби). Най-отговорно от всичко е т. нар. гефрирно изследване, което се осъществява само от лекари със специалност. Представлява бърза интраоперативна диагностика, определяща обема на хирургичната намеса.

За съжаление, най-чести заболявания които се установяват, са онкологичните”, посочва д-р Гулинац. Въпреки че те преобладават при възрастни пациенти, все по-често се срещат и у по-младите. „Моето впечатление е, че доста хора търсят лекарска помощ вече в напреднал стадий на заболяването. Не бих могла да кажа точната причина за това, може би страхът е водещият. Често неопластичните заболявания дават симптоматика, когато вече са в напреднал стадий”, казва патологът.

Дейността на патолога не се изразява само в диагностика на биопсични и цитологични материали, тя включва и извършване на аутопсии при пациенти, починали от ненасилствена смърт. Целта на обдукцията е да се изясни същността на патоморфологичните процеси, които са в основата на болестта, причината за смъртта и да се фомулира патологоанатомичната диагноза.  

Според нея тази специалност има свои положителни страни, позволяващи на жената-лекар да остане дама, това е една от причините патологията да е сред предпочитаните специалности от жените.

Пациентите са доста лошо настроени към лекарите в последните години. Не виждам каква е причината за това. В крайна сметка няма лекар, който иска да навреди. Напротив, правим всичко по силите и познанията, да помогнем. Затова избрах специалност, която е основа на всичките медицински познания”, казва медикът.

Относно бъдещето си, д-р Гулинац споделя, че има амбицията да се развива както академично, така и в практическата си работа.

Категорична е, че ще остане в България. Защото дори пътят тук да е малко по-труден и с повече препятствия, всеки трябва първо да заложи на собствената си страна и да помогне с придобитите знания на своето семейство, близки и приятели. Затова е благодарна и на фондация „Млади медици за България” за подкрепата.

Според мен, амбицията на фондация „Млади медици за България” не е нито далечна възможност, нито празна мечта. Тя е жива реалност за онези, които го желаят. Пък и не е ли рождено право на всеки българин и човек, усещащ се като такъв, да остане в своята страна и да се развива в професионален план?”, пита младият медик. И споделя личния си опит, в който много от новозавършилите й колеги и такива от по-голямото поколение ще се припознаят:

Аз съм възпитаничка на МУ – Пловдив и съм горда с това. След шест години следване обаче, и чувство на сигурност и закрила, която получава всеки един бъдещ лекар от Университета, идва денят, в който да поеме сам по пътя на професионалното развитие. Тук вече започват и препятствията – безброй дежурства, неоценен труд и минимално и/или незадоволително възнаграждение. Оттук следват и въпросите, които всеки един от тези лекари си задава: Защо е така? Не правим ли всичко по силите си? И колко още ще живеем и работим по модели, които явно не осигуряват онова, което обещават? И чия гордост може да понесе подобна низост? Според мен е време за промяна на парадигмата.

В този ред на мисли публично изказвам адмирации към д-р Младенов и хората, които са част от фондацията, защото могат да водят само тези, които минават първи.

В крайна сметка, поведението се определя от гледната точка на целта. А целта на фондацията е да задържи младите лекари в България. Смятам, че след дипломирането, надминаваме една възраст, в която може да се лъжем, че всичко ще се оправи от само себе си и да наречем това почтеност.

Същността на един зрял човек е низ от лични избори и решения. Аз избрах да остана в България”, категорична е д-р Гулинац.